Механизмът от Антикитера е предсказвал астрономически събития
Механизмът от Антикитера е считан за едно от най-важните археологически открития в историята. Учените считат, че това необичайно и доста комплицирано устройство на възраст повече от 2000 години е форма на ранен астрономически компютър. Някои от загадките към него са към този момент разкрити, само че към момента никой не е съумял да откри с акуратност всички функционалности, които той е изпълнявал в древността.
През 1900 година гръцки гмуркачи откриват на дъното край остров Антикитера, ситуиран в Бяло море сред Гърция и Крит, остатъци от потопен през I век прочие Хр. транспортен съд от римската ера, цялостен с артефакти. За него има няколко теории. Едната е, че корабът е пътувал към Рим, за церемониал в чест на император Юлий Цезар (100-57 година прочие Хр.). Според друга той е прекарвал плячката на предшественика на Цезар - диктатора Луций Корнелий Сула (138-78 година прочие Хр.), взета от Атина през 87-86 г. пр. Хр. По-нови изследвания пък сочат, че корабът евентуално е пътувал за Рим от настоящето турско крайбрежие. Маршрутът обаче мъчно може да бъде потвърден сигурно, тъй като Бяло море е бил значим и постоянно употребен път за мореплаване по това време.
При първата експедиция за изваждане на съкровищата от кораба (1901 г.) са открити доста артефакти от IV век пр. Хр., само че всичко приключва с покруса - един гмуркач умира, а други двама са парализирани. При тези начални опити са извадени и първите чаркове на механизма. Експедицията била възобновена през 1902 година и измежду откритите артефакти, в това число монети, бижута, керамика и фрагменти от скулптури, още веднъж имало зъбни колелца.
Първоначално откривателите са
решили, че това са елементи от някаква играчка,
само че с времето механизмът е допълван с още открити детайли. Тогава излиза наяве, че е намерено освен това от предмет за забавление на древните гърци.
Елементите на устройството са бронзови и са силно повредени от водата и времето, само че все пак е открито, че са част от извънредно комплициран астрономичен апарат, служител за наблюдения на звездното небе - на ситуацията и придвижването на планетите, на етапите на Луната, даже на лунните и слънчевите затъмнения.
Устройството се е побирало в дървена кутия с приблизителни размери 34х18х9 см. В нея се е помествала комплицирана скица от няколко механични модула, построени от 40 разнообразни по мярка и форма зъбчати колела. Механизмът, доста сходен на часовников, е прекомерно напреднал за времето си. Чрез завъртане на една дръжка се задействат зъбните колела, които от своя страна завъртат серия от циферблати и пръстени, на които има надписи и обяснения на гръцки зодиакални знаци и египетски календарни дни. Подобни астрономически часовници не се появяват в Европа чак до началото на XIV век.
Устройството е проектирано, с цел да отбелязва целогодишни събития, сезони и фестивали. То проследява лунния календар, предвижда затъмнения и обрисува позицията и етапите на Луната. Освен това показва и античните фестивали като Олимпийските игри. С него може да се плануват интервалите от сезона, които са положителни за селското стопанство. Движението на планетите е било показвано от механизма с акуратност до 1 градус. Той имал стрелки за Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – всички планети, които са били забележими в небето, както и въртяща се топка, която показвала етапите на Луната. Именно лунните калкулации са най-сложната функционалност - механизмът може да покаже етапа на Луната във всеки миг и да моделира нейната елиптичната орбита.
Затова учените считат, че
в същината си това е компютър -
задава се задача, вкарват се данни, той прави калкулации и дава отговор на задачата.
След последователното проучване с най-модерна рентгенова томография в границите на плана Antikythera Mechanism Research и след още няколко самостоятелни едно от друго проучвания, се започва дейност по оптимално точна реорганизация на механизма и по разшифроване на текста, открит по неговите 82 открити детайла. Височината на някои от буквите е едвам 1,2 мм. Учените обаче съумяват да прочетат 500 думи, формирани от 3500 букви.
Текстът, съгласно проф. Майк Едмъндс, се оказва подробни указания за потребление на инструмента. Написан е във фиктивен жанр, което подсказва, че уредът е планиран да бъде доста повече от развлечение за богати колекционери. " Това е нещо по-сериозно от играчка ", прибавя проф. Едмъндс.
Направена е и пълната реорганизация, която хвърля нова светлина върху механизма. Изумителното, преди всичко, е възрастта му - до момента се смяташе, че сходна инженерна мисъл е присъща за по-късни стадии от развиването на античната просвета. Но реконструкцията не оставя място за подозрение, че това може би е първият, въпреки и аналогов, компютър, основан от хората. Как обаче е станало прецизното изработване на целия набор по този начин точни зъбни предавки и колелца все още остава мистерия.
Смята се, че е изработен сред 200 и 70 година прочие Хр. и не е имал аналог в идващите хиляда години. Същевременно индикации за съществуването на такива устройства се срещат в древни текстове. Цицерон загатва механизми, които моделирали придвижването на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза (212 прочие Хр). Цицерон също по този начин загатва и че неговият съвременник и прочут, философът стоик Посидоний, също е конструирал такова устройство.
В началото на II век сл. Хр. Клавдий Птолемей написа своето съчинение " Хипотези за планетите ", което съдържа напътствие за конструирането на сходен механизъм. Мимоходом той загатва и за нормални способи на " разработване на сфери " (sphairopoiein), което през днешния ден се приема като удостоверение за съществувала забравена технология. Пап пък загатва за книга на Aрхимед по отношение на този апарат. Автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга първа от Евклид) също загатват за достижения на Архимед в тази област.
Възможно е също по този начин механизмът да е
изобретен от основателя на тригонометрията Хипарх,
който е прочут най-вече като античен астроном. Той е роден в днешна Турция към 190 година прочие Хр. Работил и преподавал основно на остров Родос. Хипарх е един от първите, предположили, че Земята се върти към Слънцето, само че по този начин и не съумява да го потвърди. Той основава първата тригонометрична таблица в опитите си да реши дилемите, свързани със сферите и по тази причина е наречен баща на тригонометрията. А връзката му с механизма е, че Цицерон загатва за планетарно устройство, основано от Посидоний, който пък наследява Хипарх в учебното заведение в Родос след гибелта му.
Сега ново изследване допуска, че механизмът за първи път е пуснат в употреба навръх 22 декември 178 година прочие Хр. Основа за това твърдение е, че слънчевото затъмнение, комбинирано със зимното слънцестоене на идващия ден (двете значими астрономически събития по това време), са били идеално време за задействане на уреда. Това била " присъща, значима и елементарно откриваема дата " за стартиране в употреба.
Механизмът от Антикитера обаче продължава да крие доста секрети, въпреки доста от функционалностите му да са към този момент известни. Някои от тях обаче са открити единствено по " напътствията " в гравирания текст, защото съответните елементи не са открити. Засега не се знае също така къде, при какви условия и най-много от кого е употребен. Учените допускат, че е бил предопределен за преподаване на астрономия или че е бил нещо като първокласен апарат в дома на някоя богата фамилия.
Проучванията не престават, а елементите от находката край Антикитера, както и реконструираният напълно механизъм, може да бъдат прегледани в Атинския исторически музей.
През 1900 година гръцки гмуркачи откриват на дъното край остров Антикитера, ситуиран в Бяло море сред Гърция и Крит, остатъци от потопен през I век прочие Хр. транспортен съд от римската ера, цялостен с артефакти. За него има няколко теории. Едната е, че корабът е пътувал към Рим, за церемониал в чест на император Юлий Цезар (100-57 година прочие Хр.). Според друга той е прекарвал плячката на предшественика на Цезар - диктатора Луций Корнелий Сула (138-78 година прочие Хр.), взета от Атина през 87-86 г. пр. Хр. По-нови изследвания пък сочат, че корабът евентуално е пътувал за Рим от настоящето турско крайбрежие. Маршрутът обаче мъчно може да бъде потвърден сигурно, тъй като Бяло море е бил значим и постоянно употребен път за мореплаване по това време.
При първата експедиция за изваждане на съкровищата от кораба (1901 г.) са открити доста артефакти от IV век пр. Хр., само че всичко приключва с покруса - един гмуркач умира, а други двама са парализирани. При тези начални опити са извадени и първите чаркове на механизма. Експедицията била възобновена през 1902 година и измежду откритите артефакти, в това число монети, бижута, керамика и фрагменти от скулптури, още веднъж имало зъбни колелца.
Първоначално откривателите са
решили, че това са елементи от някаква играчка,
само че с времето механизмът е допълван с още открити детайли. Тогава излиза наяве, че е намерено освен това от предмет за забавление на древните гърци.
Елементите на устройството са бронзови и са силно повредени от водата и времето, само че все пак е открито, че са част от извънредно комплициран астрономичен апарат, служител за наблюдения на звездното небе - на ситуацията и придвижването на планетите, на етапите на Луната, даже на лунните и слънчевите затъмнения.
Устройството се е побирало в дървена кутия с приблизителни размери 34х18х9 см. В нея се е помествала комплицирана скица от няколко механични модула, построени от 40 разнообразни по мярка и форма зъбчати колела. Механизмът, доста сходен на часовников, е прекомерно напреднал за времето си. Чрез завъртане на една дръжка се задействат зъбните колела, които от своя страна завъртат серия от циферблати и пръстени, на които има надписи и обяснения на гръцки зодиакални знаци и египетски календарни дни. Подобни астрономически часовници не се появяват в Европа чак до началото на XIV век.
Устройството е проектирано, с цел да отбелязва целогодишни събития, сезони и фестивали. То проследява лунния календар, предвижда затъмнения и обрисува позицията и етапите на Луната. Освен това показва и античните фестивали като Олимпийските игри. С него може да се плануват интервалите от сезона, които са положителни за селското стопанство. Движението на планетите е било показвано от механизма с акуратност до 1 градус. Той имал стрелки за Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – всички планети, които са били забележими в небето, както и въртяща се топка, която показвала етапите на Луната. Именно лунните калкулации са най-сложната функционалност - механизмът може да покаже етапа на Луната във всеки миг и да моделира нейната елиптичната орбита.
Затова учените считат, че
в същината си това е компютър -
задава се задача, вкарват се данни, той прави калкулации и дава отговор на задачата.
След последователното проучване с най-модерна рентгенова томография в границите на плана Antikythera Mechanism Research и след още няколко самостоятелни едно от друго проучвания, се започва дейност по оптимално точна реорганизация на механизма и по разшифроване на текста, открит по неговите 82 открити детайла. Височината на някои от буквите е едвам 1,2 мм. Учените обаче съумяват да прочетат 500 думи, формирани от 3500 букви.
Текстът, съгласно проф. Майк Едмъндс, се оказва подробни указания за потребление на инструмента. Написан е във фиктивен жанр, което подсказва, че уредът е планиран да бъде доста повече от развлечение за богати колекционери. " Това е нещо по-сериозно от играчка ", прибавя проф. Едмъндс.
Направена е и пълната реорганизация, която хвърля нова светлина върху механизма. Изумителното, преди всичко, е възрастта му - до момента се смяташе, че сходна инженерна мисъл е присъща за по-късни стадии от развиването на античната просвета. Но реконструкцията не оставя място за подозрение, че това може би е първият, въпреки и аналогов, компютър, основан от хората. Как обаче е станало прецизното изработване на целия набор по този начин точни зъбни предавки и колелца все още остава мистерия.
Смята се, че е изработен сред 200 и 70 година прочие Хр. и не е имал аналог в идващите хиляда години. Същевременно индикации за съществуването на такива устройства се срещат в древни текстове. Цицерон загатва механизми, които моделирали придвижването на планетите по небесната сфера, дело на Архимед и донесени в Рим след обсадата нa Сиракуза (212 прочие Хр). Цицерон също по този начин загатва и че неговият съвременник и прочут, философът стоик Посидоний, също е конструирал такова устройство.
В началото на II век сл. Хр. Клавдий Птолемей написа своето съчинение " Хипотези за планетите ", което съдържа напътствие за конструирането на сходен механизъм. Мимоходом той загатва и за нормални способи на " разработване на сфери " (sphairopoiein), което през днешния ден се приема като удостоверение за съществувала забравена технология. Пап пък загатва за книга на Aрхимед по отношение на този апарат. Автори като Лактанций (Divinarum Institutionum Libri VII), Клавдиан (In sphaeram Archimedes) и Прокъл (Коментар към Книга първа от Евклид) също загатват за достижения на Архимед в тази област.
Възможно е също по този начин механизмът да е
изобретен от основателя на тригонометрията Хипарх,
който е прочут най-вече като античен астроном. Той е роден в днешна Турция към 190 година прочие Хр. Работил и преподавал основно на остров Родос. Хипарх е един от първите, предположили, че Земята се върти към Слънцето, само че по този начин и не съумява да го потвърди. Той основава първата тригонометрична таблица в опитите си да реши дилемите, свързани със сферите и по тази причина е наречен баща на тригонометрията. А връзката му с механизма е, че Цицерон загатва за планетарно устройство, основано от Посидоний, който пък наследява Хипарх в учебното заведение в Родос след гибелта му.
Сега ново изследване допуска, че механизмът за първи път е пуснат в употреба навръх 22 декември 178 година прочие Хр. Основа за това твърдение е, че слънчевото затъмнение, комбинирано със зимното слънцестоене на идващия ден (двете значими астрономически събития по това време), са били идеално време за задействане на уреда. Това била " присъща, значима и елементарно откриваема дата " за стартиране в употреба.
Механизмът от Антикитера обаче продължава да крие доста секрети, въпреки доста от функционалностите му да са към този момент известни. Някои от тях обаче са открити единствено по " напътствията " в гравирания текст, защото съответните елементи не са открити. Засега не се знае също така къде, при какви условия и най-много от кого е употребен. Учените допускат, че е бил предопределен за преподаване на астрономия или че е бил нещо като първокласен апарат в дома на някоя богата фамилия.
Проучванията не престават, а елементите от находката край Антикитера, както и реконструираният напълно механизъм, може да бъдат прегледани в Атинския исторически музей.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ